СПЕКТАКЪЛ НА (И С) АНИ КОЛИЕР, ЦВЕТА КАСАБОВА, ГАЛИНА БОРИСОВА И ДЖЕНА (цигулка)
ХИПОДРУМ ТЕАТЪР, ГЕНСВИЛ, ФЛОРИДА
ПРЕМИЕРА 4 МАЙ 2014
снимки: Ани Колиер
Поканата да направим нещо заедно дойде от Ани Колиер, която живее в Гейнсвил, Флорида и беше организирала сцената на State Hippodrome Theatre, FL. След последното изиграване на представление на "Бурята" на Шекспир, ни беше предоставен декора преди да бъде сринат и развален да направим някакъв спектакъл, който да бъде показан (за съжаление само една вечер).
И ето ме във Флорида, лято през април, палми без сенки, алигатори непомръдващи, слънце изгарящо, басейни студени, коли огромни и пътища прекрасни, кафета в голямо количество...
Декор, който си струваше всичките синини и наранявания по телата, нахълтване по сцената и в салона при столовете, катерене по въжени стълби, замеряне с възглавници, и въобще всичко което не е много позволено от етична гледна точка спрямо хората и спрямо предметите.
Ако някой ми беше казал, че за две седмици ще преровя Шекспир толкова набързо, би ме било срам да си призная, но след като имахме този пост-фактум срок и сцената, нямаше как да не измислим нещо.
И ето заедно с Цвета Касабова, (която преподава в танцовия департамент на университета на Флорида), Ани и аз, с Fear No More - A poem by William Shakespeare и други поезии, цитати - кой и какво е написал и къде е живял Шекспир, вдъхновени и едновременно омерзени (изглеждахме гиганти в сравнение с малката сцена) от конкретния декор, се захванахме с една импровизирана структура, която следвахме донякъде, за да се забавляваме по-скоро, отколкото да се правим на умни (за което даже и нямаме претенции).
Получи се доста интензивна разходка, от много четене и преподреждане на книги до бой с възглавници и ходене по седалките, лазене по пода, люлеене по парапетите...Да не изброявам всичко, добре че не ни забраниха тези своеволия, понеже всеки знае как за всяко нещо се иска разрешение в Америка. А ние се направихме на ударени, както се казва на български и по български.
Имам усещането няколко дни след премиерата, че Шекспир само ни е докоснал с благословията си и поетичните си криле, а ние сме се възнесли олекотени, безметежни и неосъдени.
Колкото толкова - имаше ли такава пиеса? Да бъде или да не бъде?
Някой ден бихме били по-сериозни по отношение на автора, но тази ни безотговорност направи спектакъла непретенциозен, свеж, и луд.
Както каза директорката на театъра Лорън Caldwell : Wild Bulgarians, I embrace that eastern European style and approach so very much...Who is the American here? Ha. My wording is challenged."
С благодарност към Нейтън Колиер и всички други които помагаха за организацията.
we have to make it again!
thanks Ani Collier
