8th edition dance concert foundation Etud 12 December 2013 Red House, Sofia

Фондация Етюд организира танцови концерти два пьти в годината (зимен и летен сезон, обикновено декември и юни)

Осмото издание на концертите ще се състои на 12 декември 2013 / 20:00ч. в Център за култура и дебати "Червената къща"

Ето програмата : 

1. Dorin Eugen Ionescu / Romania
2. Nikolina Todorova /BG
3. Galina Borissova /BG
4. Anna Pampoulova /BG
5. Iskren Petkov /BG
6. Paolo Londi/ Italy
7. Rositca Gevrenova, Dobriela Popova Diana Spasova/ BG

8. Цвета Касабова - USA/BG

 

 

аз като Калас

                                                          снимка: Светослав Николов
премиера 17 септември - Антистатик фестивал To be continued... "Червената къща"
втора премиера на Sofia Dance Week - 11 октомври НДК зала 11

следващи представления: 29 октомври, 4 ноември 2013 - Център за култура и дебати "Червената къща" София

Аз като Мария Калас предизвиквам провокации както към самата мене, така и към публиката която иска да преоткриe операта, драмата, емоционалния танц и биографичните спектакли. Време беше и отдавнашно мое желание да изследвам творчеството на изключителната оперна Дива Мария Калас. Oсвен нейни арии, които са музикална партитура на спектакъла се чуват и изключителни интервюта с Калас записвани през годините на нейната творческа кариера.

 «В ученическите години изиграх разнообразни роли и участвах в представления на Софийската Национална опера. Играла съм кралица, войници, плодове и зелечуци, даже дърво. Като се замисля това е голям опит. Тогава и сега все още намирам всички тези превъплащения за излишно натоварени с емоции и драматизъм, но въпреки това преразглеждам този ми опит като възможност да интерпретирам някои исторически шедьоври. Всички женски образи са провокирани от реални оперни героини, но нямат никаква достоверност. По този начин освободих хореографията от излишна натовареност със сложни  драматични либретa, като оставих само най-същественото. Надявам се.»

Интересуваха ме драматичните опери без никакви мелодраматични нюанси, когато оперното пеене белканто е в своя възход. В анонса за спектакъла написах: «Танц за безсмислието от превъзходство, слабостта на чувствата и силата на съдбата. Оперната Дива Мария Калас доказва това». Мисля, че в това изречение се съдържа моят фокус, който ме задвижваше да направя това соло.

Обикновено солата са доста лични проекти, когато цялото ни същество се е компресирало и търси начин да изрази целия си опит: професионален и личeн. Да се прави соло трябва малко да си луд. Аз имах щастието да направя този проект изключително бързо (не считам месеците когато прослушвах всичко което имаше като записи с Калас, филми, книги, записи), както и да имам щастието да работя с толкова отдаден репетитор (моята учителка по балет Елисавета Маринова), която ме търпеше всеки ден в продължение на месеци.

Не бих позволила да се критикува какво съм направила, поради простата причина, че тази работа е абсолютно личен проект по скоро направен за себе си, отколкото за публиката. Но ако обаче ще имам зрители и продуценти, които ще имат интерес да представят солото пред различни аудитории и на различни сцени, то нямам нищо против да споделя това преживяване в перформативна обстановка. Така или иначе ние винаги играем роли.

Не лесна е задачата да назовеш спектакъл «Танцувам Мария Калас». Трябва ли да си мислим, че съм се идентифицирала с Калас, или използвам Калас само като пример, възможен за интерпретиране на различните героини, които познаваме от оперната история. Мисля си, че хората които ме познават, по-добре от мене ще си разяснят това. Аз нямам обяснение. Аз не илюстрирам нито пък играя Виолета, Травиата, Сомнамбула, Лучия, аз се забавлявам с тези състояния на изключителни героини рационално, като се опитвам да анализирам едновременно с танцуването и понеже съм толкова въвлечена, даже oбърквам либретата и музиката, като предлагам нови асоциации с нови женски образи. Повечето от тях са аристократични, горди, смели, замечтани, с изключение на арията на Травиата, където имам поведение на истерично закачлива жена. Признавам си това ми е най-трудно, но и най-симпатично. Защото това е много далече от представата ми за мене. Взимам само формата на някои познати действащи лица, като я формализирам, а концентрацията с която правя всичко е за да предизвиквам емоционалност у зрителите, без аз самата да съм емоционалнa.

Предишното ми соло «Хуанита Хилдегард Бо» беше също един вид автобиографично, но там по-скоро бях обикновенната жена домакиня и изследвах кича, който ни залива с дребните украшения и детайли. В онова соло се кичех с фибички, развявах шалчета, веех  ветрила, докато в «Танцувам Мария Калас» всичко е изчислено, премерено, няма никакви ежедневни движения, никаква делничност. Всичко е изключително или поне исках да привнеса изключителност: отрязването на косата, изпадането от стола, хвърлянето на чаша, даже самото преобличане на дрехите и смяната на перуките трябва да е изключително. Правя го с такова внимание, като че ли от това зависи живота ми.

Винаги съм казвала, че лицето концентрира всичките ни мисли, емоции, разсъдък, телесни желания и всичко това с някакви си хиляди мускулчета, които при всяка промяна трепват и ни издават. Въпреки че при пост модерният танц и днешните съвременни хореографии изпълнителите се опитват да са реални и да са себе си (освен когато нарочно искаме да предизвикаме различна другост) никога не съм успяла да видя абстрактно лице. Разбира ее някои имат каменни изражения, други по-комични, трети по-уплашени, други смели и иронични, четвърти – безразлични, струва ми се тука с това соло се опитвам единствено тази територия да я оставя свободна и доколкото може да се каже, спонтанно да композирам. Това е единственият възножен за мене начин да предизвикам емоционалност както у самата мене, така и у наблюдаващите. Каквото и да ми се случи, каквото и да предизвикам, всичкото това е разголената разпищолена крещяща истина. Всичко друго - всеки жест, всяка стъпка, всяко движение бих искала да е като на живот и смърт.

Това е.

П.С. искам да спомена за сребърната и розова рокли, които си купих от Америка за  по 20 долара и без които нямаше солото да е толкова блестящо. Роклите си струват. Моля заповядайте!

Текстът няма никакви претенции, освен че е изцяло автентичен.

следващи спектакли: 29 октомври, 4 ноември - 20:00ч. Център за култура и дебати "Червената къща"

8мо издание на танцови концерти организирани от фондация Етюд

                                                          снимка: Ани Колиер
                                        "Ако нямате шедьовър, заемете се с нещо друго"

                                                  хореография и идея: Галина Борисова
                                                        изпълнители: Гараж колектив 
 

Фондация Етюд организира танцови концерти два пьти в годината (зимен и летен сезон, обикновено декември и юни). 

Осмото издание на концертите ще се сьстои на 12 декември 2013 / 20:00ч. в Център за култура и дебати "Червената къща"

Приемаме предложения до 5 ноември 2013г.

Предложения за  хореографии се приемат на: blackcpoduction@hotmail.com както и на: galiaborissova@gmail.com  

Няма ограничения за вьзраст и стил.  Хореографиите може и да са работен процес. Приемат се предложения от професионалисти, артисти на свободна практика и студенти, които имат поне един осьществен професионален проект на сцена. Предпочитат се премиери, които не са представяни на предишните издания на концертите.  Хореографите  не трябва да бьдат по дьлги от 12 минути и техническите изисквания за осветление да са минимални.

Фондация Етюд

-       предоставя сцена (досега концертите са представяни на сцената на Университетски театьр “Алма Алтер” , сцената на НБУ, камерна сцена на Младежки театьр “Николай Бинев” и Центьр за култура и дебати “Червената кьща”)

-       покрива частично техническите разходи (костюми, сценография и др.) необходими за осьществяването на проектите:

соло - до 150 лв., дует -  до 200 лв., трио - до 250 лв.,  групова хореография - до 350 лв.

       -    организира реклама за популяризирането на концертите

-       предоставя репетиция на сцена в деня на концерта
-    предоставя пространство за една седмица репетиции преди концерта (но само в случай, че хореографът и танцьорите нямат къде да репетират)

Участниците се задьлжават:

-       да се отчетат пред фондацията до 10 дни след датата на концерта.

-       да дадат сьгласието си за снимков материал и видео документация на концерта.

За допьлнителна информация: galiaborissova@gmail.com

Галина Борисова (организатор на концертите)

Follow us on Facebook at Etud foundation

Необходима информация за кандидатстване:

Заглавие:

кратко описание на идеята:  

Времетраене:

Име на хореограф:

Изпьлнители:

Музика:

Кратка автобиография на хореографа:

Тенически изисквания:

Линк кьм цялостното произведение:

I dance Maria Callas

premiere: to be continued...Antistatic 17Sept. Center for culture and debates "Red House" 20:00h.
next performances: 11Oct. Sofia Dance Week NDK Hall 11, 19:00h./ 20Oct. "Red House" 20:00h.

                                                          photo by Denica Dikova

“I dance Maria Callas”

«Танцувам Мария Калас»

идея, хореография и танц: Галина Борисова /Idea&choreography/ dance Galina Borissova

сценография - Адриана Андреева /Stage design ;Adriana Andreeva

музика: оперни арии Bel Canto в изпълнение на Мария Калас

интервюта (превод: Ангелина Георгиева) /Translation;Angelina Georgieva

снимка: Ани Колиер /Photo; Ani Collier

репетитор: Елисавета Груева /Coach; Elisaveta Grueva

осветление: Росен Михайлов /Lights; Rossen Mihailov

с финансовата подкрепата на: Ани и Нейтън Колиер 
with the support: (Ani & Nathan Collier)

времетраене: 50 мин. 

                                                        picture: Svetoslav Nikolov

Началото на 19 век е свързано с възхода на стила Bel Canto с работите на популярни и до днес композитори като Джакомо Росини, Гаетано Доницети и Винченцо Белини. Тази музика с нейните ясни мелодически линии и текстове - хронологични факти за живота на оперната Дива Мария Калас са основната причина хореографът Галина Борисова да направи това соло. 

«В ученическите години изиграх разнообразни роли и участвах в представления на Софийската Национална опера. Играла съм кралица, войници, плодове и зелечуци, даже дърво. Като се замисля това е голям опит. Тогава и сега все още намирам всички тези превъплащения за излишно натоварени с емоции и драматизъм, но въпреки това преразглеждам този ми опит като възможност да интерпретирам някои исторически шедьоври. Всички женски образи са провокирани от реални оперни героини, но нямат никаква достоверност. По този начин освободих хореографията от излишна натовареност със сложни персонажи и драматични либретa, като оставих само най-същественото. Надявам се.»

Галина Борисова

                                                           photo: Ani Collier

Galina Borissova is one of the most well established names with their own reserved territory in the contemporary dance world. She is a dancer and choreographer whose work has a very strong theatrical aspect. Galina Borissova first makes a significant impression at the American Dance Festival’96, where she was participating in the International Choreographers Residency Program. In 1998 she received first prize for her performance “A Never Ending Story” in Groningen/Holland at the International Competition for Choreographers. Galina has been awarded the golden medal for the solo Juanita Hildegard Bo at the Belgrade dance festival, 2006. She has created more than 35 projects of her own, that have been presented in Europe and USA. As a dancer she worked with such choreographers as Louise Bedard Dance, Deja Donne, Kubilai Khan Investigations. Galina Borissova is an editor and author of the book “Dance Images and Artistic Preferences”, 2011.

The performances of Galina Borissova demonstrate a wayward choreographic manner – neglecting the author’s sacredness, putting an accent on the imperfectness, using the “clumsiness”, sabotaging the established dance vocabulary. In the project Dancing Maria Callas the choreographer initiates author interpretations of emblematic female characters, performed by Maria Callas in the most well-known operas from the 19 th century of composers like Gioachino Rossini, Gaetano Donizetti, Vincenzo Bellini. With her innate sense of irony and love for the absurd, with an ease and imagination Galina Borissova subverts the dramatics of the opera and shows respect to the great talent of Maria Callas. The solo has its second premiere within the frames of SOFIA DANCE WEEK 2013.       

конкурс Национален фонд “Култура” за финансиране на развитието на публики, 2013 г.

  -->

Дълго се взирах в резултатите  от конкурса на Национален фонд  “Култура” за финансиране на развитието на публики, 2013 година.

Обявените рецензии (бих препоръчала друга дума) ме карат да се залъгвам, че явно чета непознат до сега жанр в литературата, тъй като отново се «прокрадват», но по-често крещят противоречия в критерия и изискванията на Националния фонд.

Ако предварително беше ясно кои точно публики ще се подкрепят (макар че това не е работа на фонда) а потребност на артистите, които кандидатстват с проектите си, щеше да е по-смислено да се обявява такъв конкурс, който да обслужва разнообразните организации, а не да задоволява критериите на комисията, която е одобрила или неодобрила проектите.

Предлагам Ви да отделите малко внимание и да прочетете произволно избраните от мене рецензии на комисията от този конкурс.

Висок рисков  фактор и спорна  ефективност на проекта- Сдружение „Танц БГ“/неодобрен (рисковите фактори не са ли интересен приоритет за създаването на дискутираща маса от изпълнители и потребители?)

Проектът не е за масова  аудитория – Антистатик фестивал/ Одобрен (този фестивал има ясна 6 годишна история и ясно ориентирана публика. Да, спектаклите се представят на камерни сцени от 150- 70 души и затова сигурно фонд «Култура» им е отпуснал 1500 лв. , което е подигравка, но този фестивал е единственият, който се занимава с новите тенденции и практики, които очевидно Министерството все още не разпознава)

Неясен проект с изключително тясна публика – проект «Пътуващ Психодрама Фестивал”/ неодобрен (изключително тясна публика ми звучи като «отслабнала» публика, то тогава не трябва ли да се «захрани» точно тази публика)

Интересна група творци, но с изключително ограничена аудитория, ниско ефективен проект- Нейно Величество Тенджерата под налягане / неодобрен (как да се разработва нова публика, и защо да се разработва изобщо публика, ако тя и без това идва и се итересува от специфичния проект)

Насочен към млади танцови професионалисти,

а не към публики- Фондация „Танцово

изкуство Илиев“ / неодобрен (танцовите професионалисти не са ли и те все пак публики?)

Проектът представлява организирана онлайн платформа,  която сама по себе си представлява сайт (това изречение много ме впечатли- какво прозрение само, браво!). Това не е достатъчно като иновация, насочена към привличане на нови публики в сферата на съвременния танц.- Държавен музикален и балетен център София / неодобрен (този сайт би могъл да бъде видян от неограничен брой интернет потребители)

Добър пример за проект, който действително

е насочен към развиване на публики, а не

развива авторски или изпълнителски качества - Софийска градска художествена галерия /спечелил (неразбирам как се развиват публики, без да се развиват качества, каквито и да са те…)

Проект, насочен към контакт с младежка публика / Фондация „Пространство за танц” - Програмата е разработена за учениците от 9 и 10 класове на гимназията. / спечелил (тука не е ясно към кого е насочен този проект, но даже и да е за непрофесионалисти ученици или професионалисти от балетното училище, което е чудесно, защо е отказано на други такива, поради същите критерии?)

Не е ясно кои са новите практики и тенденции, за които се говори в проекта. Няма реална иновативност. - Номад Денс Академи България/ неодобрен (имало нови практики, но нямало иновативност? Новите практики има ли нужда да се описват в описанието на проекта след като са описани подробно курсовете и лекциите, които ще се водят? Това кандидатстване не е за написването на енциклопедия или специализирано списание за танц, защо да се пишат страници, които никой няма да прочете внимателно)

Добър проект с добра традиция. Полезен и насочен към реална публика. Национално музикално

училище „Любомир  Пипков” София/спечелил (някой да има идея за нереална публика, освен ако се прави радио танцов фестивал, но и даже тогава слушателите ще са реални, защото ще слушат, въпреки че няма да виждат)

Проектът не е насочен към развитие на нови или вече съществуващи аудитории, което не съвпада със спецификите на програма „Публики”.- Фондация

„Разпространение на знание и социални

дейности Авицена“ / неодобрен (някой да предложи средното между нови и вече съществуващи публики? Тези дето не идват майче…, не е ли точно за тях конкурса?)

Измества фокуса от публиките към идеята за

добросъседство. - НЧ „Йордан Йовков 1870”  гр. Добрич / неодобрен (това вече е хит, нямам коментар, освен че приветствам идеята за добросъседство, а защо не и фестивал, който се случва на граница и се канят и съседите ни и се случва международен обмен)

С цялтотo ми уважение към Министерството, към културата и към комисиите и най-вече към потенциалната публика, на която чрез този конкурс би трябвало да й дадем шанс, но явно с този конкурс отново я отблъснахме.

                                                                    

 Галина Борисова